1. От какво зависи дали съдът може да извърши делба на лятната кухня?

В случая Ина Видинска е поискала делба на къщата и терена върху нея, като трябва да се съобрази диспозитивното начало, съгласно което съдът се произнася само в рамките на поисканата защита (чл. 6 ГПК). Ето защо решаващо за отговора на този въпрос е на първо място дали лятната кухня е попаднала в обхвата на поисканото с исковата молба или не. Обемът на търсената защита се определя от индивидуализацията на спорното право. Ако лятната кухня представлява отделен имот, то тя трябва да бъде надлежно индивидуализирана съгласно правилата за индивидуализация на недвижими имоти, за да бъде предмет на делба, като в противен случай решението ще е недопустимо, тъй като ще е налице произнасяне отвъд петитум. Поради това ако в дворното място има самостоятелни постройки, чиято делба не е изрично поискана, включително чрез подробно описание на имотите, те не се допускат до делба.

Лятната кухня обаче би могла да не представлява самостоятелен обект на правото на собственост, доколкото подобни постройки могат да са прилежащи строежи, неотговарящи на изискванията за самостоятелен обект на правото на собственост, като те нямат самостоятелна индивидуализация. В този случай по правното си естество те представляват подобрения и като такива подлежат на делба на основание чл. 92 ЗС, когато е поискана делба на терена, върху който са построени. Ето защо за да се прецени дали съдът е допуснал правилно делба или не, трябва да се изследва въпросът за самостоятелния, респ. несамостоятелен характер на лятната кухня. Ако лятната кухня е подобрение върху терена, на който е построена, съдът правилно е допуснал делба, но ако тя е отделен обект на собственост, тогава съдът погрешно е допуснал делбата, тъй като няма нарочно искане за такава делба.

2. Основателна ли е претенцията на Димитър Видински за половината от разноските, които е направил за лечението на общия им наследодател, както и за половината от разходите по погребението му? Какво е основанието на тези претенции?

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването, като ал. 2 на същата разпоредба предвижда, че това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелия може да се защити. Така формулиран общият състав на института на неоснователно обогатяване изисква наличие на няколко елемента: обогатяване на едно лице за сметка на друго; обедняването на другото лице; липсата на основание за обогатяването и отсъствието на друга правна възможност да бъдат защитени интересите на обеднелия. Именно такъв е настоящият случай, тъй като не е налице друго правно основание за подвеждане на претенцията на Димитър Видински, но същевременно от обстоятелствата е видно, че сестра му се е обогатила за неговата сметка, като спестяването на разходи също може да се приеме за вид обогатяване, когато става дума за дълг в тежест на двамата наследници, свързан с грижите за общия им наследодател, какъвто е настоящият случай.

Претенцията обаче не е основателна, защото е погасена по давност, като при съответно възражение от страна на Ина Видинска тя трябва да бъде отхвърлена. Причината е, че началният момент, от който започва да тече общият петгодишен срок за исковете по чл. 59 ЗЗД, е моментът на обогатяването за сметка на другиго. Видно от фактите по казуса, разходите са направени или преди смъртта на наследодателя в началото на 2015 г. (относно разноските за лечение) или непосредствено след това (относно разходите за погребение), което е повече от 5 години преди 10.12.2020 г.. Ето защо, макар от процесуална гледна точка Димитър Видински да може да заяви тази претенция едва в първото заседание по време на втората фаза на делбата, тъй като отговаря на дефиницията на претенция за сметки (чл. 346 ГПК), тя е погасена по давност.

3. Какво е правното основание на претенцията на Димитър Видински относно изграждането на ограда и сигнална система и основателна ли е тя?

Претенцията намира своето основание в чл. 12, ал. 2 ЗН. Тази разпоредба дава възможност в делбеното производство да се разглеждат и претенции, възникнали преди откриване на наследството, които са свързани с общността предмет на делбата. За целта е необходимо претенцията да изхожда от наследник, както и действията, които той е извършил, да са спомогнали за увеличението на наследството. В случая и двете предпоставки са налице, а увеличението е очевидно, защото се състои в построяване на трайни подобрения, неминуемо увеличаващи стойността на къщата – ограда и инсталиране на сигнална система. Необходимо е също така действията да са извършени приживе на наследодателя, да са направени без друго правно основание (например дарение) и наследникът да не е бил възнаграден по друг начин. Действията са извършени приживе, тъй като Видински ги е реализирал още докато наследодателят е страдал от деменция, като би могло да се постави под въпрос единствено дали не се касае за действия, извършени с дарствено намерение, но не всяко безвъзмездно даване на нещо е дарение, а само когато е установена взаимна воля на страните за такъв договор, за която липсват данни. Ето защо претенцията е основателна.

В случая няма пречка от гледна точка на давността, защото началният момент, от който тече давността, е датата на предявяване на исковата молба – в този смисъл и т. 4 от ППВС № 7/1973 г., а от този момент до първото заседание по втората фаза на делбата не са изминали пет години. Отново се касае за претенция за сметки, така че и тя е подчинена на правилата на чл. 346 ГПК и няма пречка да се заяви в първото заседание след допускане на делбата, както е направил Видински.

4. Преклудирано ли е било възражението на Димитър Видински, че вилата представлява незаконен строеж, или не?

Не е било преклудирано. Производството за съдебна делба е особено исково производство, за което се съдържат специални разпоредби. Такава е разпоредбата на 342 ГПК, която въвежда по-дълъг преклузивен срок за предявяване на възраженията в производство по съдебна делба – до първото по делото съдебно заседание, вместо до изтичане на срока за отговор на исковата молба, както предвижда чл. 131 ГПК за останалите искови производства.

5. Правилен ли е аргументът, че исковата молба следва да бъде вписана? Какви са последиците от липсата на вписване на исковата молба?

Исковата молба за делба подлежи на вписване на основание чл. 114, б. „в“ ЗС вр. чл. 112, б. „з“ ЗС вр. чл. 112, б. „а“ ЗС. Въпреки това съгласно ТР № 3/2009 г. изискването за вписване на искова молба не е изискване за редовност и съдържание на исковата молба, като вписването е без отношение към съдържанието на гражданскоправния спор и без да може да въздейства на спора така като обстоятелствата и исканията, заявени с исковата молба. Невписването на искова молба не се отразява на спорния предмет, защото по арг. чл. 115, ал. 4 ЗС влезлите в сила решения по тези дела също подлежат на вписване, а дори и невписани, тези решения обвързват страните със силата на пресъдено нещо, но придобитите вещни права ще бъдат противопоставими на третите лица, едва след вписването. От друга страна, в случай че бъдат дадени указания за вписване, те следва да бъдат изпълнени, защото в противен случай исковата молба ще е нередовна и ще подлежи на връщане на основание чл. 129, ал. 2 ГПК. При липса на такива указания обаче това не влече след себе си порок на решението, а единствено не може да се постигне ефекта на гласност на спора между лицата до момента на вписване на съдебното решение по съдебната делба.

6. Основателна ли е претенцията на Димитър Видински за присъждане на фамилната къща или не?

Не е основателна. Видински е направил възлагателна претенция по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, съгласно който наследник, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. За целта обаче трябва да се касае за неподеляемо жилище, като няма достатъчно данни, от които да се прецени дали фамилната къща представлява такова.

Дори да се приеме, че къщата е неподеляема, за което трябва да се съберат съответни доказателства, Видински не отговаря на останалите условия, за да се възложи къщата в негов дял. Както посочва самият текст на разпоредбата, той трябва да не притежава друго жилище, като по казуса има данни, че е напуснал собственото си жилище, за да заживее заедно с наследодателя си, а това значи, че няма данни да е в невъзможност да се върне в собственото си жилище. Освен това съгласно ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС наследникът следва да е живял в имота постоянно и продължително, т.е. да е налице трайно фактическо състояние, което да е продължително във времево отношение и да се изразява в установяване, пребиваване в делбения имот с цел използването му по предназначение за задоволяване жилищните нужди на съделителя. Видно от данните по казуса, макар Видински да е живял в къщата към момента на смъртта на наследодателя, той се е преместил там временно, тъй като наследодателят се е нуждаел от постоянни грижи, а не защото Видински е искал да заживява там трайно. Това представлява по-скоро непостоянно и непродължително установяване в имота, а това значи, че възлагателната претенция е неоснователна. Другите обстоятелства, споменати от Видински, са правно ирелевантни и нямат отношение към претенцията му по чл. 349, ал. 2 ГПК.