Аргументация:

Верен отговор В.

Страните в процеса могат да бъдат главни и подпомагащи. Без главните страни процесът не може да започне и да се развие, докато подпомагащите стране не упражняват свое право на иск, а встъпват в делото, което вече е образувано от главните страни, за да подпомогнат в свой интерес упражняването на правото на иск на подпомаганата от тях страна. В тази връзка подпомагащата страна може или да встъпи по своя преценка (чл. 218 ГПК) във висящия процес или е привлечена от една от главните страни (чл. 219 ГПК). Подпомагащата страна има свои процесуални права, но няма право на иск и право на разпореждане на иска, тъй като няма качеството на главна страна.
Чл. 221. ГПК (1) Третото лице има право да извършва всички съдопроизводствени действия, с изключение на действията, представляващи разпореждане с предмета на спора.
(2) В случай на противоречие между действията и обясненията на страната и на третото лице съдът ги преценява във връзка с всички обстоятелства по делото.
Чл. 223. ГПК (1) Постановеното решение има установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна.
(2) Това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. То не може да го оспорва под предлог, че страната зле е водила делото, освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства.
От изложеното следва следва, че “процесуалният закон признава на подпомагащата страна самостоятелно право на жалба, чието упражняване може да има за цел единствено постигане на благоприятен за подпомаганата страна изход на делото, не и защита на материални права на обжалващия, произтичащи от вътрешните отношения с подпомагания. Третото лице - помагач е легитимирано да обжалва решението, с което е разрешен правния спор между главните страни със съдържанието въведено от ищеца с основанието и петитума на предявения иск.”
(Решение № 167/09.11/2010 по т.д. № 1012/2009 ВКС)

Аргументация:

Верен отговор Б.

,,Обратният иск на подпомаганата срещу подпомагащата страна е една от формите на последващо обективно съединяване на искове в хода на процеса. Обратният иск винаги е евентуален, тъй като се разглежда само, ако бъде постановено неблагоприятно решение по делото за подпомаганата страна” (Решение № 1389/10.01.94 г., по гр.д. № 655/93 г., на V г.о.)

Аргументация:

Верен отговор А.

„Съобразно с разпределението на доказателствената тежест разграничаваме доказването на главно и насрещно. Когато доказването има за предмет факти, за които доказващият носи доказателствената тежест, то е главно. Насрещно е доказването на другата страна, с което тя се стреми да докаже несъществуването на изгодния за насрещната страна факт, т.е. То цели да обезсили главния факт.”

Източник: Сталев Ж., Стамболиев, О., Българско гражданско процесуално право, Девето преработено издание, 2012 г., с. 256, ISBN 987-954-28-1016-2, издателство Сиела Норма АД

Аргументация:

Верен отговор А.

Чл. 250. ГПК (1) Страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото и искане. Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила.
(2) Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок. Молбата се разглежда с призоваване на страните в открито заседание, когато съдът прецени това за необходимо с оглед изясняване на неразрешената част от спора.
(3) Съдът се произнася с допълнително решение, което подлежи на обжалване по общия ред.

Аргументация:

Верен отговор Б.

Чл. 287. ГПК (1) След като приеме жалбата, въззивният съд изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в едномесечен срок от получаването им може да подаде отговор
на жалбата. За отговора се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 - 4
и чл. 284.
(2) Насрещната страна по жалбата може да подаде насрещна касационна жалба в срока за отговор. Насрещната касационна жалба трябва да отговаря на изискванията за касационна жалба.
(3) Ако насрещна касационна жалба бъде подадена в срок, въззивният съд проверява редовността ѝ и изпраща препис от нея заедно с приложенията ѝ на другата страна,
която може да подаде отговор в двуседмичен срок от получаването им.
(4) Насрещната касационна жалба не се разглежда, ако не бъде разгледана
касационната жалба.