Аргументация:
Верен отговор В.
Страните в процеса могат да бъдат главни и подпомагащи. Без главните страни процесът не може да започне и да се развие, докато подпомагащите стране не упражняват свое право на иск, а встъпват в делото, което вече е образувано от главните страни, за да подпомогнат в свой интерес упражняването на правото на иск на подпомаганата от тях страна. В тази връзка подпомагащата страна може или да встъпи по своя преценка (чл. 218 ГПК) във висящия процес или е привлечена от една от главните страни (чл. 219 ГПК). Подпомагащата страна има свои процесуални права, но няма право на иск и право на разпореждане на иска, тъй като няма качеството на главна страна.
Чл. 221. ГПК (1) Третото лице има право да извършва всички съдопроизводствени действия, с изключение на действията, представляващи разпореждане с предмета на спора.
(2) В случай на противоречие между действията и обясненията на страната и на третото лице съдът ги преценява във връзка с всички обстоятелства по делото.
Чл. 223. ГПК (1) Постановеното решение има установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна.
(2) Това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. То не може да го оспорва под предлог, че страната зле е водила делото, освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства.
От изложеното следва следва, че “процесуалният закон признава на подпомагащата страна самостоятелно право на жалба, чието упражняване може да има за цел единствено постигане на благоприятен за подпомаганата страна изход на делото, не и защита на материални права на обжалващия, произтичащи от вътрешните отношения с подпомагания. Третото лице - помагач е легитимирано да обжалва решението, с което е разрешен правния спор между главните страни със съдържанието въведено от ищеца с основанието и петитума на предявения иск.”
(Решение № 167/09.11/2010 по т.д. № 1012/2009 ВКС)