Аргументация:

Верен отговор А.

Чл. 64. ТЗ (1) Търговските дружества са:
1. събирателното дружество;
2. командитното дружество;
3. дружеството с ограничена отговорност;
4. акционерното дружество;
5. командитното дружество с акции;
6. (нова - ДВ, бр. 66 от 2023 г.) дружество с променлив капитал.
(2) Могат да се учредяват само търговските дружества, предвидени в този закон.
(3) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Търговските дружества по ал. 1, т. 1 и 2 са персонални, а тези по т. 3 - 5 капиталови.
(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Със закон може да се предвиди, че определена дейност може да се извършва само от даден вид търговски дружества.

Аргументация:

Верен отговор В.

„Договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници.”
(Тълкувателно решение № 5/2014 от 12.12.2016 г. по тълк. Д. № 5/2014 ОСГТК на ВКС)

Аргументация:

Верен отговор В.

Съгласно чл. 19, ал. 3 ЗЗД „Когато страната, която е длъжна да сключи окончателния договор, откаже да го направи, другата страна може да предяви иск пред съда за обявяване на предварителния договор за окончателен.“ От анализа на разпоредбата следва, че всяка от страните, независимо дали е купувач или продавач, има право да предяви иска, ако другата страна отказва да изпълни задължението си да сключи окончателен договор.

Аргументация:

Верен отговор А.

„Вписването по принцип има оповестително действие. Съгласно чл.1 от Правилника за вписванията то се състои в даване гласност на подлежащите на вписване актове, а когато се вписват искови молби- в даване гласност на спора по отношение на третите на този спор лица. Само по изключение, в изрично посочените в закона случаи /например чл.114, б. ”б”, изр. 2 ЗС във връзка с исковете по чл.19, ал.3 ЗЗД, чл.17, ал.2 ЗЗД, чл.33, ал.3 ЗЗД, чл.88, ал.2 ЗЗД, чл.135, ал.1, изр. последно ЗЗД, чл.227, ал.5 ЗЗД/ вписването на исковите молби има и защитно действие: осигурява противопоставимост на правата на ищеца срещу всички права, придобити от трети лица след вписването. На вписване подлежат само актовете и исковите молби, за които с изрична законова разпоредба е предвидено вписване: в чл.112- чл.116 от Закона за собствеността, в някои други закони /например в ЗЗД/ и в Правилника за вписванията. Съгласно чл.114, ал.1, б. ”в” ЗС и чл.11 от Правилника за вписванията вписват се исковите молби за постановяване на съдебни решения по чл.112, ал.1, б.”з” ЗС /съответно решения по чл.4, б.“з“ от Правилника за вписванията/, а съгласно чл.112, ал.1, б.”з” ЗС на вписване подлежат всички съдебни решения, които заместват актовете по чл.112, ал.1, б.”а” ЗС. С изменението на чл.112, ал.1, б.”а” ЗС, публ. в ДВ бр.34 от 2000 г., бе прието, че се вписват не само актовете, с които се прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти, но и актовете с които се признават такива права. С оглед тези разпоредби на ЗС и Правилника за вписванията исковите молби по искове с правна квалификация чл.109 ЗС не подлежат на вписване, тъй като решенията по тези искове нито учредяват, прехвърлят, изменят или прекратяват, нито признават право на собственост върху недвижими имоти или друго вещно право върху такива имоти.
Исковите молби с правна квалификация чл.109 ЗС не подлежат на вписване.”

(Мотиви и диспозитив на Тълкувателно решение № 4/2015 г. ОСГК на ВКС)

Аргументация:

Верен отговор В.

Законодателят в разпоредбата на чл. 134 ЗЗД урежда т.нар. косвен иск, наричан още непряк иск или сурогационен иск. Това е способ за обезпечение на кредитора, чрез упражняването на правата на длъжника. Искът е косвен, тъй като кредиторовото имущество не се увеличава само въз основа на удовлетворения иск. За да се реализират правата на кредитора се предполага и извършването на последващи действия от негова страна, насочени към събиране на вземането му. Целта на иска е да създаде възможност на кредитора да се удовлетвори, в случаите когато с бездействието си длъжника застрашава интересите му.