Пламенов бил собственик на апартамент в жилищен блок, находящ се в гр. Добрич, ул. Димитър Списаревски 90. На горния етаж живеели неговите съседи Марковски. Една нощ член на семейството на Марковски заспал с неизгасена цигара на дивана, което предизвикало пожар в жилището им. Пожарът се разпространил и извън тяхното жилище, като тръгнал по стълбите, изгорил част от парапетите, покрива, както и подпокривното пространство, където се намирали тавански помещения, до които всички собственици в блока имали достъп. Пожарът достигнал и апартамента на Пламенов, като обгорил тавана на спалнята му, както и гардероба, който се намирал точно под тавана. В този момент Пламенов спял, но се събудил от миризмата на пушека. При вида на пожара скочил от леглото и побягнал по стълбите. Благодарение на бързата реакция на един от съседите, който се свързал с пожарната, пожарът бил угасен сравнително скоро.
Пламенов имал планове в близките два-три месеца да се пренесе при своя брат в затворен комплекс в София, поради което бил в процес на търсене на наемател за апартамента си, но бил принуден да спре търсенето, за да поправи щетите. Пламенов смятал, че няма смисъл да търси наемател, след като покривът и подпокривното пространство са в окаяно състояние заради пожара. Освен това имал проблем да заспи спокойно в продължение на седмици, защото се плашил, че ще има нов пожар, който ще го убие. След като казал това на Марковски, те отговорили, че са бедни хора и нямат пари, но съжаляват за стореното.
Тъй като част от неговите съседи не живеели в блока, а на други не им се занимавало, Пламенов предявил иск, с който претендирал от името на цялата етажна собственост да се преустанови бездействието на Марковски, свързано с излагането на опасност на целия блок поради състоянието на покрива, създадено от техните действия и бездействия. Също така претендирал обезщетение за имуществени вреди в размер на общо 30 000 лева, нанесени на неговия апартамент, както и на общите части и по-специално таванските помещения и подпокривното пространство, като уточнил, че неговите собствени вреди са на стойност 20 000 лева, а тези на етажната собственост – 10 000 лева. Съдът приел за разглеждане исковете. Марковски подали отговор, в който заявили, че оспорват изцяло исковете по основание и размер.
Във второто заседание по делото Пламенов пояснил, че предявява иск и за изгорените стълбищни парапети в сградата, както и за своите болки и страдания, свързани с уплахата, че апартаментът му гори и има риск за живота и здравето му, като увеличил размера на иска с още 5000 лева. Ответниците отговорили, че подобно „пояснение“ е недопустимо на основание чл. 214 ГПК.
Въпроси:
1. Как бихте квалифицирали предявените искове, кой съд е компетентен да ги разгледа и каква е тяхната цена?
2. Процесуално легитимиран ли е Пламенов да предяви исковете или не? ЗУЕС ограничава ли възможността му да предяви исковете?
3. Кои вреди подлежат на обезщетяване в случая съгласно фактите, описани в казуса, и защо?
4. Какво следва да вземе предвид съдът, като разглежда иска да се преустанови бездействието на Марковски, за да реши дали е основателен? Как би могло да се изпълни съдебното решение по такъв иск, ако съдът отсъди в полза на Пламенов?
5. Допустимо ли е уточнението, което Пламенов е извършил в хода на второто заседание?
Пламенов е предявил следните кумулативно обективно съединени искове: установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК с предмет установяване със сила на пресъдено нещо на извършено нарушение на правилата на етажната собственост; негаторен иск с правно основание чл. 109 ЗС, чийто предмет е осъждане на ответниците да извършат определени заместими действия; деликтен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, чийто предмет е осъждане на ответниците да заплатят обезщетение за нанесените вреди, като първите два иска са предявени от Пламенов в качеството му на етажен собственик, а третият – в двойно качество, като е заявил както претенция от името на етажната собственост, така и друга от свое собствено име, поради което се касае за два отделни иска.
Първият иск е неоценяем, тъй като не може да се определи каква е стойността на твърдяното нарушение. Вторият иск има за цена паричната оценка на разходите за труд и материали за поправяне на покрива – т. 1 от ТР № 4/2015 г., ОСГК на ВКС, като при затруднения в определянето ѝ ищецът би могъл да се позове на разпоредбата на чл. 70, ал. 3 ГПК и да поиска от съда да определи първоначална цена на иска. Третият и четъртият иск имат за цена размера на поисканото обезщетение – съответно 20 000 лева и 10 000 лева.
Негаторният иск ще бъде местно подсъден на съда по местонахождение на имота, като по аргумент от чл. 119, ал. 2 ГПК се приема, че тази местна подсъдност не може да бъде дерогирана при обективно съединяване, т.е. дори при различна местна подсъдност на останалите искове, производството ще се разглежда пред съда в Добрич. Относно родовата подсъдност следва да се вземе предвид, че цената се преценява за всеки от обективно съединените искове поотделно, поради което на основание чл. 104, т. 4 ГПК исковете за вреди не обуславят компетентност на окръжния, а на районния съд, тъй като всеки от тях е под прага от 25 000 лева. В такъв случай релевантно за отговора дали исковете са родово подсъдни на районен или окръжен съд е дали цената на иска по чл. 109 ЗС е над или под 25 000 лева. Ако тя надвишава този размер, ще се приложи чл. 104, т. 6 ГПК и всички искове ще бъдат разглеждани от Окръжен съд – Добрич, докато в обратния случай компетентен ще е Районен съд – Добрич.
2. Процесуално легитимиран ли е Пламенов да предяви исковете или не? ЗУЕС ограничава ли възможността му да предяви исковете?Пламенов е легитимиран да предяви исковете. В качеството си на етажен собственик той има право да защитава вещта от посегателства на собствено основание. В този случай режимът на етажната собственост може да се приравни на съсобствеността, при която също всеки съсобственик може да брани вещта, без да има нужда от общи действия на всички съсобственици, включително пред съд. Предметът на иска, предявен от Пламенов, са общи части – арг. чл. 38 ЗС. Подпокривното пространство, което има нужната височина, пространство, обем и до което има нормален достъп и могат да се изградят отделни обекти или сервизни помещения към обектите в долните етажи е обща част по предназначение. Ето защо не става дума за защита на чуждо право на собственост, а за защита на правото на собственост на етажните собственици от страна на един от тях, за което е налице процесуална легитимация.
Предявяването на иск е действие на управление, поради което не се изисква съгласието на другите собственици за предявяването на иска. Нещо повече – по аргумент от чл. 17, ал. 2 ЗУЕС общото събрание на етажната собственост има изрична компетентност за приемане на решения по въпросите, посочени в тази разпоредба, от което следва, че за всякакви други въпроси не е необходимо да се преминава през режима на ЗУЕС, за да се предяви иск от името на етажната собственост. Аргументът е, че решенията по въпросите, посочени в чл. 17, ал. 2 ЗУЕС, биха могли да се отразят на правата на етажните собственици, включително по неблагоприятен за тях начин, докато предявяването на негаторен иск от единия от тях е изцяло в обща полза. Ето защо няма пречка етажната собственост да приеме мерки спрямо Марковски по реда на ЗУЕС, но тези действия нямат никакво въздействие върху възможността за предявяване на иск от Пламенов.
3. Кои вреди подлежат на обезщетяване в случая съгласно фактите, описани в казуса, и защо?На общо основание на обезщетяване подлежат преките и непосредствени вреди – чл. 51 ЗЗД, които могат да представляват реално претърпени вреди или пропуснати ползи от имуществен или неимуществен характер. В настоящия случай щетите от изгорелия таван и гардероб, както и таванските помещения и подпокривното пространство на сградата попадат в тази дефиниция, тъй като става дума за вещи, които са собственост на Пламенов или са общи части в етажната собственост, като те са били пряко засегнати от възникналия пожар, а той от своя страна е резултат от небрежните действия на Марковски, които са от естеството си да предизвикат вредоносния резултат. По същия начин и преживяванията на застрашеност, уплаха и основателен страх за живота на Пламенов изпълняват изискванията на материалноправния закон, тъй като са в пряка причинно-следствена връзка с деянието и отговарят на дефиницията на неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД. Относно претенцията за нереализиран доход от наем обаче не е налице основание за обезщетение, защото липсва причинно-следствена връзка между деянието и претендираните вреди. В този случай се касае за претенция за пропуснати ползи, като пропуснатата полза се характеризира с невъзможността да бъде реализирано определено сигурно имуществено увеличение. Съгласно данните Пламенов е имал планове тепърва да търси наемател за апартамента, като липсва сигурност дали е щял да намери наемател, както и какъв наем би получил за апартамента, респективно в какъв размер е намалението на стойността на евентуалния наем в следствие на щетите по апартамента.
Би могло да се обсъжда също така възражение за съпричиняване на вредоносния резултат – чл. 51, ал. 2 ЗЗД, но предвид всички фактически обстоятелства (време на инцидента, емоционално състояние и предизвикана уплаха от пожара и т.н.) следва да се приеме, че Пламенов не е могъл да реагира по-адекватно и да предотврати настъпването на вредите.
4. Какво следва да вземе предвид съдът, като разглежда иска да се преустанови бездействието на Марковски, за да реши дали е основателен? Как би могло да се изпълни съдебното решение по такъв иск, ако съдът отсъди в полза на Пламенов?С иска по чл. 109 ЗС се предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение. Ето защо следва да се прецени как се ползва подпокривното пространство, както и дали конкретната употреба на това пространство е накърнена поради неизвършването на действия от страна на Марковски. Самото бездействие не е неправомерно, но то би могло да стане такова, ако например съседите по принцип ползват подпокривното пространство като обслужващо помещение и не са в състояние да го ползват заради състоянието му след пожара. Същият извод би важал и ако например повредата на покрива е довела или би довела до наводнения при евентуален дъжд, тъй като това пряко засяга ползването на общите части в сградата от всички етажни собственици.
В случай че съдебното решение не бъде изпълнено доброволно, би могло да се прибегне до изпълнителния способ за изпълнение на заместимо действие, каквото е процесното. Съгласно чл. 526, ал. 1 ГПК когато длъжникът не изпълни едно действие, което е осъден да извърши и то може да бъде извършено от друго лице, взискателят може да иска от съдебния изпълнител да го оправомощи да извърши действието за сметка на длъжника. В допълнение, съгласно ал. 2 взискателят може да поиска от съда длъжникът да бъде осъден да внесе предварително сумата, която е необходима за извършване на действието.
5. Допустимо ли е уточнението, което Пламенов е извършил в хода на второто заседание?Съгласно чл. 214, ал. 1 ГПК Пламенов не може едновременно да измени основанието и петитума, тоест да предяви изцяло нов иск в същия процес. Поради това трябва да се изследва дали е предявен нов иск или не. При всички положения петитумът на исковете е изменен, тъй като с промяната на размера на иска се променя и обемът на претенцията. Спорният въпрос е дали основанието на претенциите е изцяло ново или не. Относно искането да се добавят и изгорените парапети основанието е запазено, доколкото се касае за общи части, също както вече посочените в първоначалната искова молба, като предмет на иска продължава да е обезщетяване на вредите, нанесени на тези общи части. Още повече, че в исковата молба Пламенов е заявил, че иска да бъдат отстранени вредите, нанесени на „общите части“, като посочването на подпокривното пространство и таванските помещения е само примерно. Относно личните болки и страдания на Пламенов уточнението е недопустимо, тъй като става дума за неимуществени вреди (арг. чл. 52 ЗЗД), а те имат различно основание от имуществените, тъй като защитават различен интерес и следва да се разгледат различни правопораждащи юридически факти – в единия случай това са нанесените щети по вещите, а в другия – въздействието върху емоционалното състояние на Пламенов. Ето защо изменението в частта с неимуществените вреди е недопустимо на основание чл. 214, ал. 1 ГПК.